„Големи потоци от хора са изтекли пред теб оттогава, много превратности имаше и в моя живот. Видях много страни, запознавала съм се със забележителни личности, но по-силно преживяване от срещата си с теб не съм имала и по-силен и необикновен човек от теб не съм срещала.
Дойдох тогава при теб, без да вярвам в ясновидства. Дойдох след страшната буря в моя живот, когато на 23 юли 1942 година в един ден станах и булка, и вдовица, когато чух най-нежните прощални думи и изстрелите от стрелбището, които ми отнеха Антон, приятеля ни Кольо (Никола Вапцаров – б. а.) и още четирима прекрасни другари (Става дума за големия български поет комунист Никола Вапцаров и неговите другари, осъдени от фашистката власт по процеса на БКП. След жестоки изтезания шестимата комунисти са осъдени на смърт чрез разстрел. В групата е и комунистът Антон Попов, с когото Р.Б. се венчава минути преди разстрела. – Б.а.)
Тогава ти беше известна като струмишката врачка, въпреки че вече живееше в Петрич в своята скромна стаичка. България и светът не те знаеха още. Докато съм жива, няма да забравя умението и съчувствието, с което ти тогава възпроизведе целия процес срещу сътрудниците на ЦК на БКП. Как само се превъплъщаваше ту в ролята на обвинителя, ту в председателя на съда, как редеше думите на защитата и на обвиняемите. Потресаващ беше фактът, че ти говореше с техния език, с техния стил. С какво дълбоко състрадание и мъка се отнасяше към героите на тази драма – млади, способни, предани на своя народ мъже!
Като закрила, като по-голяма сестра те почувствах, когато ти ме обгърна с думите: Росице, Росице, колко си млада, колко рано си се почернила (в смисъл станала вдовица – б. а.). Та дори и модела на роклята ми, която беше сгъната в куфара, описа, видя под нея и торбичката с бонбони, кои-то бях купила за племенниците на Антон, на които той винаги е носил по нещичко, когато е отивал в Петрич. (А. Попов е от Петричкия край-б. а.)
Ти, Ванге, ми говори повече от час, каза ми, че по-дълго и от мен ще помниш видяното, ти и самия разстрел беше видяла, и последните мигове на осъдените… Накрая започна да изправяш мъртвите от гроба и да говориш с думите на Антон, на Петър Богданов… Това беше неописуемо потресаващо! А после каза: „Изправя се от гроба си Димитър.” Тогава за пръв път те прекъснах и ти казах: „Аз дойдох при тебе, без да вярвам в ясновидства, но ти ми говори повече от час, каза ми неща, които зная само аз, но, изглежда, вече си се уморила и започна нещо да грешиш, умрял човек роднина на име Димитър аз нямам.” Но ти настояваше, че имам и че ми е много близък. И тогава изведнъж заговори с някакъв не свой, а друг глас: „Аз съм Димитър… Димитър Даскала!” Бях сигурна, че ти говоря истината, а то какво излезе?
Бащата на моята майка се е казвал Димитър и е бил учител, умрял е, когато мама е била малка, а и тя почина, когато аз бях малка. Може някога да е споменавала пред мен за този дядо, но всичко е потънало някъде в съзнанието ми, ето, ти го измъкна оттам. Олекнах като перце, чувствах се не на себе си, откъде го извади този мой забравен дядо, от гроба ли, от небето ли го доведе тогава?
Оттогава досега навсякъде съм говорила за теб, спорила съм, доказвала съм твоето надмощие над всички… Та ти дори и брака със сегашния ми съпруг видя тогава, когато мислех, че никога няма да се омъжа повторно. Ти ми каза: „Ще се ожениш за човек, който пише…” (25)
Споделете тази публикация
Етикети: ванга, гадател, пророчица, случаи, ясновидка
