`
Публикувано на: юли 20th, 2012 от
1

Случай 1

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email

Аз съм тука местен жител на Петрич. Имам един декар лозе, двайсет години го гледам. Ние берем лозето в края на октомври.

- Рисаф, кога ще береш лозето?

- На 26 октомври.

- Виждам, в долната стая имаш една, две, три, четири бъчви, големи. Едната виждам отворена от горе.

- Едната бъчва беше от бащата на жена ми.

Ванга се смее:

- Кестенова бъчва.

- Да, кестенова.

- Сега виждам, че си ги изнесъл вънка да ги пълниш с вода, да киснат. Тая дека е отгоре така, от нея нема да пиеш вино.

И се засме.

- А си гледай работата, на жена ми дедо й и баща й осемдесет години са пили вина, аз нема да пия.

- Ако туриш в нея грозде, само джибрето ще остане.

Понеже аз сутрин тръгвам рано, в 5.30 часа, рекох да погледна в бъчвите, да им долея вода, ако някоя е изпуснала. Гледам тая бъчва, няма капка вода. Обръщам я, гледам – една от дъгите изгнила…

Случай 2

Отиваме с Коцето, зет на Ванга, да берем дърва, ние му казваме – сови, мертеци. На него, на Коцето, му трябват да си прави асма. Това е събота следобед, понеделник идвам на работа.

- Расиф!

- Що?

- Къде беше?

- У дома си бях.

- Не ме лъжи, обу си цървулите, зема балтията, отиде в гората да береш дърва. С Коцето беше за дърва.

- Да, на Коцето брахме мертеци, по три метра дълги.

- Е, колко отсекохте?

- Шестнайсет-седемнайсет парчета.

- Е, много дълго ги носехте на гръб нагоре до пъто.

Действително така си беше, брахме ги под пътя и ги изнасяхме на рамо до пътя. Тя се засмея:

- Тия дървета ги откраднаха.

- А стига, през два кльона требе да минат крадците.

- Откраднаха ги.

- А бе, не може да ги откраднат, там има военни, има портал, требе да се отвори портала от военните, за да минат…

- Аз ти казвам, че ги откраднаха, само три останаха, тия кривите, други нема.

Взехме една джипка с Коцето, отиваме горе – мертеците ги нема. Само трите останали, по-кривите. Връщаме се, тя се смее:

- Как са мертеците?

- Нема ги.

- Дойдоа с един камион, сложиа мертеците най-отдоле, върху тех наредиха дървата и минаха през кльоновете.

А сега не й вервай!

Записът е направен от Невена Тошева.
Цитатът е от книгата й „Ванга автентично“, изд. Колибри

Споделете тази публикация


Етикети: , , , , , ,
View in: Mobile | Standard
EmailEmail
PrintPrint