Бащата на Борис Гайгуров бил свещеник и един от изтъкнатите поборници за български език, българско училище и българска църква в Мелнишкия край по време на турското робство. Целият му живот бил отдаден на това свято дело. През октомври 1912 г. бил арестуван като съмишленик на Яне Сандански и заедно с други съмишленици бил зверски убит. Но и тогава не бил оставен на спокойствие. След време костите му били изровени и разхвърляни по дерето, а на тяхно място в гроба поставили кости от умрял кон.
След като разбрал истината за баща си и се изпълнил с огромно уважение към Вангината дарба, един ден Борис Гайгуров я попитал и за съдбата на двамата си братя, които емигрирали през 1921 година в чужбина и никой не знаел какво се е случило с тях. Ванга му казала: „Щерьо е в могилите, а Никола е жив. Станал е учен… Сега не е там. Той е пленник, в лагер. Не се тревожи за него. Той ще си дойде напролет. Ще бъде със сиви дрехи и ще носи два куфара.”
Това било просто невероятно. Моят дядо не можел да повярва, че изчезналият му брат е съветски учен, а още по-малко, че е в лагер. Разделил се с Ванга убеден, че никога няма да разбере истината, и силно се усъмнил в нейното предсказание.
Но една пролетна утрин на 1943 година уморен пътник спрял пред къщата на Борис Гайгуров. Бил облечен в сиви дрехи и на земята стояли два куфара. Никой не го познавал. Дори и Борис не го познал, когато излязъл да говори с непознатия. Това бил брат му Никола. По-младият брат се завърнал в родината си след 22-годишно отсъствие. Никола изцяло потвърдил казаното от Ванга за него. (24)
Споделете тази публикация
Етикети: ванга, гадател, пророчица, случаи, ясновидка
