През 1967 година имахме концерт в Петрич с оркестъра на Чалъшканов. След концерта в читалището към мен се приближи една жена, каза, че е леля Любка и че е сестра на Ванга. Като чух това, й споделих, че много искам да отида при Ванга, и леля Любка ме посъветва да отида още утре пред дома й рано. Като отидох, видях, че пред входа вече имаше много хора. Почаках малко. По едно време отвътре излезе леля Любка и каза, че Ванга ме вика. Едва ли е било точно така, защото още от вратата Ванга ми вика: „Ти как влезе?” Смутих се и не знаех какво да отговоря. Тя беше видяла, че съм прередил много хора, и затова ми се скара. Сестра й ми направи знак да си мълча. След това Ванга ме попита: „Ти защо напусна ВИТИЗ?” Аз бях завършил трети курс и напуснах института, а Ванга продължи, че трябва да го завърша. Каза ми още други неща, които вече не помня, но на тръгване ми препоръча никога да не си свалям очилата. Казах й че не нося очила. Носиш, носиш, настояваше тя. После си го изтълкувах, че става дума за розовите очила на оптимизма, които тя ми препоръча никога да не свалям от лицето си. Въпреки всичко, което преживях, аз съм си оптимист до ден днешен.
През 1971 година преживях ужасна катастрофа, за която бях предупреден от Ванга две седмици преди това по много странен начин. Сънувах една жена с черно облекло и бяло като тебешир лице, без очи. За мен това беше Ванга. Каза ми никога да не се качвам на самолет, ако в него ще пътуваме 13 души. Събудих се уплашен от кошмара. На другия ден трябваше с оркестъра да пътуваме за Варна и да пеем на студентския празник 8 декември. Отидох на аерогарата, твърдо съобщих на колегите, че няма да пътувам с тях, и им разказах съня си. Те се учудиха много, но после ръководителят на оркестъра ми каза, че двама от музикантите са заминали предния ден с влака – значи не сме 13 души и мога да се кача на самолета спокойно. Пътувахме и на отиване, и на връщане без инциденти, започнах да забравям съня си.
На 21 декември малко преди полунощ заминавахме една голяма група за Алжир. Имахме там програма по случай дните на българската култура. Щяхме да пътуваме много хора – около 70 души. А ние, аз и оркестрантите, бяхме в пълен състав 13 души. Единият от тях, преди да се качим в самолета, сподели, че нещата ни се нареждат добре, защото, като се върнем от Алжир, ще заминем за 6 месеца да работим в Германия – договорите ни вече са били подписани.
В приповдигнато настроение се качихме в самолета. Колега ме канеше да седна при него напред, но аз предпочетох с другите колеги, не знам защо, задна седалка – чак към опашката. Имах в джоба си суджук и смятах да си хапнем и пийнем добре. Самолетът потегли, набра скорост и започна да се издига, но на около 40 метра от земята и още в края на летището се изви наляво и се заби с носа в земята. Не мога да ви опиша какъв кошмар изживях, но останах жив, а 35 души от предните седалки починаха на място. Тогава почина и певицата Паша Христова, а от предните редици единствена жива остана певицата Мария Нейкова. Няколко дни след това си спомних за съня и предупреждението от Ванга.
Дълго време не можех да се оправя от катастрофата, затова реших да отида при Ванга. „Ох, колко те е страх! – започна още от вратата тя. Но ти се успокой, защото вече е минало. Ще се оправиш, но се пази от водата.“ Чудех се какво ли значи всичко това. Аз съм много добър плувец и нямам страх от водата. 11 години по-късно разбрах какво означава това – вследствие на стреса от катастрофата ми откриха диабет, а това, знаете, е болест, при която се пие много вода.
През 1978 година преживях тежък развод с Емилия. Въпреки че тя ми причини много болка, а също и на детето ни, аз не можех да я изключа от мислите си. Това просто ме съсипваше. Започнах да мисля за самоубийство. Един ден се реших да ида при Ванга.
Отидох на Рупите, а тя ми каза: „Защо мислиш да се самоубиваш?” Направо бях изумен. Това бяха мисли, които никога не бях изричал на глас и си ги знаех само аз, но ето че не само аз… Ванга ми каза: „Ще ти помогна да се отърсиш от натрапчивите мисли и от обсебеното ти от Емилия съзнание. Отиди вкъщи и ми донеси една чаша за вода и един пръстен.”
Върнах се в София, взех нещата и ги занесох при Ванга. Тя ги подържа в ръцете си, шепнеше нещо над тях, после ми каза да занеса чашата вкъщи и ако Емилия дойде, да й поднеса с нея вода, а пръстена да поставя на едно определено място в нейното жилище. На тръгване Ванга ми каза, че само след месец ще се освободя от товара си и ще срещна жена, която ще бъде като слънце в живота ми и ще бъде за мене такава докрая.
Това е признание, което правя за първи път в живота си, и то публично. Сегашната ми жена не знае за тези Вангини определения и ще ги чуе за първи път, но надявам се да не ми се сърди, че не съм й ги казал досега…
Ванга за мене е жива и винаги ще бъде жива. Когато имам проблеми, аз мислено разговарям с нея и ми става леко, а ако ми предстоят изпитания, продължавам да я сънувам както преди и изпълнявам всичко, което ми каже насън. Мисля, че ми помага за всичко и днес.
27.III.1999 (25)
Споделете тази публикация
Етикети: ванга, гадател, пророчица, случаи, ясновидка
