`
Публикувано на: юли 20th, 2012 от
Коментари

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email

Г. – Толкова много съм чувала за теб, Ванга, и сега съм щастлива, че най-после можах да те видя.

В. – Защо по тебе ходят трима мъже? Омъжена ли си?

Г. – Разведох се с един мъж и сега живея с друг.

В. – Е, защо го остави, той беше добър за теб. Инженер ли беше?

Г. – Да. Беше инженер-химик.

В. – Къде е сега?

Г. – В Иран. Представител на една фирма. Много е богат.

В. – Има и две деца. От предишен брак ли са?

Г. – Да. Те са вече големи. Нямах проблеми с тях.

В. – Но сега при него има друга жена.

Г. – Да. Но дали са женени, не зная.

В. – Защо го остави? Той беше подходящ за теб.

Г. – Имаше голяма разлика във възрастта ни. Често бивахме разделени, защото той много пътуваше, и аз стоях сама в един друг град.

В. – Каквото и да правиш, до четиридесет години ще имаш и трети мъж и после до края на живота си ще останеш сама. Ето ги на! Още докато влизаше в стаята, те ходеха след теб. Какво работи този мъж, който е сега с теб? Пише, понякога нещо рисува.

Г. – Да, той обича да рисува и събира много картини. Пише. Занимава се с журналистика. Но аз имам проблеми с него. Ние нямаме никакви контакти, а уж ме обича.

В. – Ами той е болен, затова не те търси. Ако се лекува, ще има малко подобрение, но после пак ще бъде така, няма да се оправи.

Г. – Как да му помогна?

В. – Не можеш да му помогнеш. Но след 2-3 години ти ще го оставиш, колкото и да държиш на него, защото си млада. Защо, ние старите, не се запалваме? Този човек може и да е добър, но първият ти мъж е бил по-подходящ за теб. Съжалявам, че си го напуснала. Но и този, с когото сега живееш, има дете. От предишен брак ли е?

Г. – Да, той се е развел отдавна и детето не е при него. Но майката на този човек много иска да сме заедно.

В. – Ти защо не си осиновиш едно дете?

Г. – Засега още не съм решила.

В. – Ти претърпя една операция, нали?

Г. – Да.

В. – Раничка на матката.

Г. – Да, точно така. Но много се уплаших.

В. – Не е рак.

Г. – Да, потвърдиха го и лекарите.

В. – Ти с какво се занимаваш? И ти рисуваш. Рисуваш и по платно.

Г. – Аз проектирам модели за дрехи в едно модно списание, правя снимки, казвам кое как да бъде.

В. – Ами защо живееш в друга къща?

Г. – Живея в къщата на годеника ми.

В. – Но в твоята къща сега живее една млада жена, защо си я даде?

Г. – Това е племенницата на бившия ми мъж. Нямашекъде да живее.

В. – О, защо си си направила така къщата? Изглежда като хан.

Г. – Да, бутнах една стена и стана едно голямо помещение.

В. – Е, изглежда точно като хан. Но нищо. Каквото и да правиш, не си давай къщата на никого и си слагай по някой лев настрана, за „черни дни”, но ти този мъж ще го оставиш. Платена ли е добре тази твоя работа?

Г. – Ами понякога вземам много пари, понякога по-малко. Аз съм сега на свободна практика.

В. – Пушиш ли по много цигари?

Г. – Не по много.

В. – Не е вярно! Пушиш по много. Намали цигарите. Ще имаш големи проблеми с гърлото и дробовете. Не носи високи обувки! Имаш шипове на краката.

Г. – Да, и на двата.

В. – Но повече ти е засегнат левият крак.

Г. – Да, вярно. Да ги оперирам ли?

В. – Да. Твоите родители къде са? Защо майка ти така лежи?

Г. – Починала е.

В. – Баща ти и той лежи. Ето го!

Г. – И той е починал.

В. – Коя е Мария? Майка ти. Тя от какво почина? Гноен, гноен нефрит. От бъбреци е починала.

Г.-Да.

В. – Баща ти пита за по-малката. Ти ли си?

Г. – Да, аз съм.

В. – Тебе кой те отгледа?

Г. – Ами баща ми и аз много го обичах.

В. – А другото дете?

Г. – Тя ми е полусестра, от друг брак на майка ми.

В. – Поддържаш ли връзки с нея?

Г. – Не много.

В. – Защо?

Г. – Струва ми се, че се държи много егоистично.

В. – Не е егоист. И нея животът я обърка и я завъртя не в посоката, която искаше.
(…)

Г. – Искам да те попитам дали работата, за която съм дошла в България, ще има успех.

В. – Много трудно. Трябва да ангажираш и високопоставени хора. За какво ти е тази работа?

Г. – Искам да направим една съвместна работа с едно модно списание. Нося и различни материали…

В. – И ти мислиш, че като свършиш една работа на българин, и той ще ти каже „мерси”. Никога! Но ти, пази си къщичката, слагай си по някой лев настрана и не напускай Швейцария където и да ходиш. Искаш ли да ходиш в Америка и Италия?

Г. – Да. Искам.

В. – Но защо? Нещо като екскурзия или по работа.

Г. – По-скоро бих отишла по работа, нещо да правя.

В. – Пак ти казвам накрая, прави каквото правиш, но не напускай страната и такава ти е съдбата, ще живееш и с трети мъж.

Споделете тази публикация


Етикети: , , ,
View in: Mobile | Standard
EmailEmail
PrintPrint