Преди да се ожени и преди да се родя, баща ми бил шофьор На артисти, които пътували из цялата страна да изнасят концерти. Един ден тръгнали към Петрич. По пътя един от артистите се сетил, че е чувал, че в града живее прочута гадателка, и предложил на другия ден да я посетят, та да им гледа. На другия ден рано сутринта цялата група била пред вратата на Ванга. Баща ми стоял настрани от всички в края на улицата, защото виждал, че няма шансове да влезе при Ванга. Още отрано вече имало огромна опашка пред вратата й.
Почакали доста, но ясно било, че може и да не влязат при Ванга. Изненадата на баща ми била голяма, когато Ванга излязла и го повикала по име, а след това го поканила да влезе в стаичката, където приемала посетители. Тя му казала, че му е време да вземе онова русото момиче, което вече познава, защото му е на късмета да му стане съпруга, а след това добавила, че като им се роди дете, тя иска да го кръсти и да му стане кръстница.
Наистина баща ми след време се оженил за майка ми. През 1958-1959 той бил на работа като шофьор в еврейското посолство. Един ден, докато миел колата, в двора влязъл един човек и попитал за Димитър, т. е. казал името на баща ми. Тогава времената били смутни и баща ми, като не познавал посетителя, казал, че Димитър го няма, но попитал за какво го търси. Човекът (Петър Данаилов – после дългогодишен наш приятел) казал, че го праща Ванга и че ще се види с човек, обут с ботуши, по това ще познае, че е Димитър. Баща ми бил в момента с ботуши, защото миел колата. Като видял, че е разкрит, си признал, че той е търсеното лице. Посетителят казал, че е изпратен от Ванга със заръка да предаде, че тя знае, че Димитър има от няколко дни дете – момче, и чака да го кръсти, както навремето сама била предложила.
Кръстен съм от нея година по-късно в София в църквата „Света Петка”. Ванга дошла за събитието от Петрич, придружавана от сестра си Любка.
Моето семейство, това на Петър Данаилов и Ванга станали близки. Нашите й гостували от време на време, даже преспивали в дома й. Една вечер трябвало да спят в една стая от Вангината къща и четиримата заедно, но през нощта се събудили уплашени, защото усетили, че нещо минало през краката им, а после се чуло тропане. Уплашени, извикали Ванга, а тя им казала да не се плашат, защото това е Света Богородица.
През 1975 г. един ден отидох да се видя с Ванга и тя ме попита как съм с училището. Много гордо й заявих, че са ме избрали за комсомолски секретар на класа и ще бъда избран за съдебен заседател. Ванга ме изслуша и после много насмешливо ме попита колко ще ми платят за тези длъжности. А след това много ме смути с въпроса: „Защо отхвърляш църквата?” Аз дотогава не се и замислях за това, защото не бях много вярващ и тази тема ми се струваше далече от мене. Но след тона Ванга добави: „Едно е идеята, а съвсем друго е вярата.” С това изречение сякаш нещо се обърна в мене и започнах да чета християнска литература и Библията. Прочетох много съчинения на църковни отци и сякаш станах друг човек. Имам вече съвсем друг поглед върху живота.
Ванга ми беше казала да ходя при нея и да я питам за всичко, което ме притеснява. Като младеж вкъщи понякога не се чувствах добре, а като отида при Ванга на Рупите, се успокоявах.
Един ден я посетих, а тя ми вика: „Защо идваш, нямаш проблеми?” Казах й: „Майко, дойдох просто да те видя, да си поговорим!” А тя ми отговори, че тя не е като другите, да си губи времето в приказки, защото отвън я чакат много хора.
През 1988 година съсед получи инфаркт и лежа в „Пирогов”. Като излезе оттам, ме помоли да го заведа при Ванга. Отидохме, влязохме. Ванга му каза, че болестта му е от страх, и му каза странно лекарство: да заколи един петел и да му вземе сърцето, да го сложи да престои една нощ в червено вино и на другия ден да занесе шишето при нея със сърцето вътре. Ние решихме да не се връщаме в София, а там да свършим цялата работа. От приятели в Петрич взехме един петел и съседът ми го закла с много мъки – мислех, че ще получи втори инфаркт. После ни дадоха вино и сложихме в него сърцето на петела.
На другата сутрин рано-рано отидохме с нещата на Рупите. Ванга взе съда, помоли се нещо шепнешком, повъртя го в ръцете си и после каза на съседа ми да изпече сърцето и да го изяде, а от виното в шишето в продължение на една седмица да пие по една глътка.
Съседът ми се оправи и е жив и здрав и до ден днешен.
Завърших с много перипетии Минно-геоложкия институт. Като си взех дипломата, отидох при кръстницата с кутия бонбони да я известя, че вече съм с висше образование, освен това исках да я уведомя, че съм решил да замина за Германия, просто тук не виждах шансове за реализация. Ванга ми каза: „Щом си решил, отивай, отивай, но помни, че имаш една родина и две майки!”
През 1990 г. с Люси, сегашната ми жена, бяхме приятели. Отидох с нея да кажа на кръстницата, че ще се женим, а тя ме попари жестоко, защото каза, че това момиче не е за мене. Много ми беше тъжно, но реших да се разделим с Люси и заминах за чужбина за две години. Но не можах да я забравя. Люси беше постоянно в мислите ми. Като се върнах в България, й се обадих, взех я и реших да отидем при Ванга и да й кажа, че ще се женя за тази жена, каквото и да ми казва тя. Но тук преживях нова изненада. Ванга не само се съгласи, че това е подходящата за мен жена, но и предложи да ни венчае. Когато я попитах защо предния път е казала, че не сме един за друг, Ванга ми отговори, че аз не съм бил готов да се женя за тази жена.
Искахме да се венчаем на откриването на нейната църква в Рупите, на 14 октомври 1994 г., но Ванга каза, че тогава няма да е добре, защото ще има много хора на освещението. Така се венчахме един месец след това. Венчавката стана в къщичката на Ванга, защото тя каза, че я болят краката и не може да се движи. След това ние отидохме и в черквата, но само със свещеника. Ванга не беше с нас.
Преди да влезем в стаята, където щяхме да бъдем венчани, аз се събух пред вратата. Ванга беше голяма чистница и не понасяше някой да ходи с обувки по килимите. Така влязох за венчавката бос, по чорапи. И точно ще започва церемонията, тя вика: „Кой тука е бос? Младоженецът ли? А, не, обуй се! Младоженец бос не се венчава!”
След церемонията Ванга ни благослови – да сме здрави, да имаме челяд, животът да ни е спорен! Винаги ще се чувстваме защитени от нейната благословия. Роди ни се син, който вече е на три години.
Помня, че преди години заведох при Ванга един наш братовчед. Каза ми, че има дископатия. Заведох го, оставих го вътре при Ванга и излязох да чакам отвън. Още незатворил вратата, чух, че Ванга много силно се кара на братовчеда. Чак ми стана неудобно и се отдалечих. Като излезе, той от вратата ме попита дали нещо не съм казал на Ванга за него. Казах, че не, нищо не ме е питала. Но той беше доста смачкан и разтреперан. Братовчедът се опитал да ме излъже, че е болен, за да го заведа при Ванга, а всъщност той искал да пита дали да се разведе с жена си, но Ванга веднага го беше разобличила. Такива лъжи там при нея не минаваха. 27.III.1999 (25)
Споделете тази публикация
Етикети: ванга, гадател, пророчица, случаи, ясновидка
