`
Публикувано на: юли 14th, 2012 от
Коментари

Защо създадох сайта

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email

Ванга в къщичката си в Рупите

Май позабравихме за нея… А тя направи много за нас и все още го прави. Посвети живота си на хората; посвети сърцето си на България; остави ни духовно наследство, наравно със светците; завеща ни създадения с любов храм в Рупите, за да ни помогне да не забравяме, че Бог е във всеки един от нас.

Ванга е нашият голям пример за живот, посветен на вярата в Бога и вярата в хората. Не съм имала честта да се срещна лично с нея, но през целия си съзнателен живот се прекланям пред нейния дух и памет, който като че ли имаше по-осезателно присъствие сред нас, когато беше жива…

Да си спомним за нея, да си спомним за нейния отдаден на страдащите живот, да си спомним какво ни завеща и да се опитаме да следваме заветите й за по-добър и смислен живот!

В сайта ще намерите много подробности за нейния труден живот; нейните съвети и билкови рецепти; нейните предсказания (само от достоверни източници); статии и книги за нея. Надявам се да ви бъде полезен!

Изказвам специална благодарност на Жени Костадинова с нейната книга „Пророчествата на Ванга“ на изд. Труд, която ме накара да се замисля дали не сме позабравили нашата пророчица, дали българите сме й отделили дължимото внимание и която беше основният катализатор на моето вдъхновение за този сайт!

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЖЕНИ!

И в случай, че някой се интересува от моето лично мнение относно изявленията за Ванга на някои български духовници, смятам да го кажа :) . Някои от вас ще се съгласят, други – не, но то това му е хубавото на живота – всички сме различни, вървип по различни пътища, но най-накрая май ще стигнем почти на едно и също място…

И така… Много наши духовници наричат делата й „дяволски“, но не е ли тя духовникът на 20-ти век (и Петър Дънов, разбира се), който положи най-големи усилия да възроди вярата ни в Бога? Не е ли тя човекът, който убеди народа в съществуването на чудеса, дадени от Бога чрез нея? Не е ли тя пазителят на българския народ и духовност, посветил целият си живот в служба на хората? Кой духовник в стотиците български църкви и манастири, стоящ под топлото крило на Синода е постигнал това? Мммм не са много…

Много от нас търсят отговори на най-важните въпроси: от къде идваме, защо сме създадени, какво трябва да свършим по време на земния си път, това ли ще е краят или има и отвъден свят, можем ли да уловим сигнали от този свят, за да ряазберем какъв е? На практика никоя религия не отрича живота след смъртта – духът и душата надживяват тленното и преминават в отвъдния свят. Църквите не могат да отрекат съществуването на духовния свят, защото това би означавало да отрежат клона, на който седят. Защо тогава ние, които търсим всички тези отговори, всеки по свой собствен начин, сме обявени за поклонници на дявола? След като има отвъден свят, защо тези, които са по-сензитивни и улавят сигнали от него са „обладани от дявола”? В Библията пише „24:24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.” (СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ, ГЛАВА 24) Да лъжепророци има, както има и лъжехристи и лъжедуховници, но всички ли са такива? В Библията пише още „2:17 Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;” (ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ, ГЛАВА 2).

И ето го гигантското противоречие: Нима големите пророци от Библията не са получили религиозното си знание чрез контакти с духовния свят и духовните същества? Нима всички световни религии не се основават на изказвания, пренесени от „другия“ свят? И защо това не е възможно да продължава да се случва? Защото тогава ангелите и архангелите са били добри, а сега – зли дяволи? Или защото тогава Бог е разговарял с хората, а сега – не? Да не е умрял? Или заспал? Или може би няма желание да общува повече с нас? Не е ли абсурдно сегашният Бог да е различен от предишния? Или причината е в служителите на институцията „църква”, които се страхуват да не бъде разклатена вярата на все по-малко оставащите покорни и готови да плащат овчици?

Защо Църквата признава отвъдния свят, но в същото време отрича общуването с него? Може би търсещият би могъл да намери нещо, което противоречи на ортодок-салната догма и да постави на карта собствената властова позиция. Христос е бил разпънат, защото е предизвикал духовно неподчинение с неговото учение на любовта, което се е различавало от всичко, което се е проповядвало по онези времена.

Всеки, който се опитва да даде отговор на някой от основните въпроси извън религиите, е подиграван и обявяван за шарлатанин, последовател или дори инициатор на опасна секта. Всичко, което не пасва на манипулирания дух на епохата, се осмива – „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Ако обаче, някой е тежко болен или на смъртно легло, нещата моментално стават различни и на помощ са викани тези, които допреди са били осмивани и оплювани — духовни лечители, духовни учени и хора, които твърдят, че са преживели „клинична смърт“. Всички внезапно започват да се интересуват какво става след физическата смърт.

Слава Богу, че религиозността отдавна се разграничава с духовността, защото моето (и не само!) мнение е, че днешните религии заслепяват търсещите – почти всяка една от тях твърди за себе си, че казва единствената истина и осъжда всички останали, било то религии или просто духовни пътища. Християнската религия е водеща в този принцип и ежедневно проклина и съди различните, включително нарича прокълнати хората в неравностойно положение (помните случая в Троянски манастир)…. В същото време, всички религии твърдят, че Бог е любящ… А любящи ли са нашите посредници с него???

Споделете тази публикация


Етикети: , , , , , , , , , , , , ,
View in: Mobile | Standard
EmailEmail
PrintPrint