Ванга - българската пророчица

Храмът „Св. Петка Българска“

Вероятно си спомняте от пресата, че първата копка на църквата беше направена на 20 август 1992 година. Но истинската първа копка беше направена на друго място и на друга дата – 17 септември 1991 година. Това място Ванга си го избра сама. То беше преди мостчето, водещо към сегашната църква, и малко вляво от къщичката на Ванга. Основите още личат, а след като бяха изоставени, хората сами струпаха нещо като навес от тухли, вътре беше сложена икона от хартия на света Петка и своеобразният „параклис” действаше, докато другата сграда беше в строеж. Вътре винаги горяха свещи и се оставяха дребни дарове и пари. Целият ритуал по освещаването беше направен с подобаваща тържественост, имаше много хора, кла се жертвено агне, както му е редът, за да се поиска позволение от земята да бъде построен храм на това място. И тъкмо да започне строежът, намерил се някой, който внушил на Ванга, че съдейки по основите, бъдещата черква ще прилича на еврейски храм, а не на православен. Ванга беше много смутена. Преди това архитектът беше ходил в Охрид и беше донесъл плановете на трикорабната църква „Свети Климент Охридски”, надявахме се и тукашният строеж да прилича на нея. Но работата се осуети. Никой от нас не беше специалист, за да каже дали забележката е вярна. Ванга споделяше тревогите си с различни хора, но получаваше различни съвети и не знаеше как да постъпи. Тогава инициативата взе художникът Светлин Русев и възложи проекта на архитектите Томалевски и Лозанов. Така бе избрано новото място и новият проект. Нататък е известно. Неизвестен е спорът между строителите и представителите на нашата църква, който възникна в началото на август 1994 г., точно на Преображение.

Ванга предложи на свещениците от санданската църква „Свети Георги” да дадат своето мнение за строящия се храм. Свещениците дойдоха още същия ден и изразиха своето мнение: сградата е много красива, но не отговаря на каноните на православната архитектура. Ванга събира всички участници в строежа на църквата, за да се изяснят противоречията. Свещениците отново споделиха своето мнение, че сградата не отговаря на изискванията за православна църковна архитектура, като имаха предвид основно някои отклонения, особено във вътрешността на църквата, свързани с практическата дейност на свещеника, който ще служи в този храм: малка зала, липса на място, за да се постави царският трон, кръщелна, място за свещи и други подобни. Освен това формата на купола отвътре не позволява да се изпишат след време четиримата евангелисти, което е основно правило за изографисване на православен храм. Обобщението им беше, че ако не се вземат предвид тези основни възражения, това би могло да бъде някаква друга сграда или друга църква, но не и православна. Диалозите бяха далеч от възпитания тон – особено що се отнася до групата на „строителите”. Недопустимо е според мен, колкото и да си известен, да си позволяваш да използваш груби и обидни епитети срещу свещеници.(25)

Както и да е, до разбирателство не се стигна и всяка от страните се оттегли, убедена, че тя е правата. Лошото е, че всичко това ставаше за сметка на нервите, здравето и авторитета на Ванга, която имаше най-малка вина, за да бъде център на подобни разправии. Имаше опасност голямата й идея да бъде опошлена. Мен тогава ме смути и друго: архитектите и инвеститорите твърдяха, че имат разрешение за тази сграда от Светия синод, но тогава никой от тях не можа нито да го покаже, нито да каже какво пише в него, защото било у владиката Пимен. Странно е как строители строят без разрешение. В крайна сметка се разбра, че проектът е одобрен от Института по паметници на културата, а за Светия синод въпросът остана открит. Може би още е неизяснен, защото по друг начин не мога да си обясня еднаквото мнение у всички запитани и дошли на Рупите православни служители – и свещеници, и монаси. Такова единомислие в разделената ни на няколко синода църква е наистина смущаващо. (25)

Каквито и суперлативи да използваха в репортажите си журналистите, целият ритуал беше лишен от каквато и да е святост. Това беше едно светско събиране и повечето от поканените официални лица бяха дошли не заради самото тайнство, а сигурно за да бъдат показани на електората по телевизията, защото идваха избори. От време на време даваха на отделни кадри Ванга, която седеше самотна и сгушена на малката пейчица пред вратата си и си личеше, че е доста притеснена и чужда на целия шум около нея. Нещата отдавна бяха излезли от нейния контрол, а целият празник се дирижираше от някой друг, който явно преследваше и други цели. Това ли беше Вангиният празник? Това беше една пародия на освещаване, където новите властимащи търсеха поле да изявят себе си чрез името и авторитета на Ванга.(25)

През 1992 г. пророчицата построява черквата „Св. Петка Българска“, превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители. В близост може да се види и къщичката на леля Ванга. Цялата местност е облагородена и представлява едно прекрасно кътче на десния бряг на р. Струма, което има реални предпоставки в бъдеще да прерасне в манастир. Непосредствено до комплекса извира топла минерална вода с температура 78?С и дебит 35 л/сек. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до гр. Петрич. Останалата част образува гьолове, в които могат да се видят търсещи избавление от различни болести хора. (6)

Когато по време на строежа на храма идват чужденци, високопоставени хора и й предлагат големи парични суми за църквата, но тя не ги приема, наблягайки, че храмът е български и ще се построи от българи. Тя споделя пред проф. Д. Филипов „Как да приема? Нали ще обидя нашия народ. Аз имам родина – всички ще помагат.“ (1)

Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба й, и въпреки да не е сред нас тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма „Св. Петка Българска“. (4)

Споделете тази публикация

Етикети: vanga, баба Ванга, България, ванга, гадател, здраве, кожух планина, минерални извори, пророчица, рупите, св. петка, света петка българска, храмът, ясновидка