`
Публикувано на: юли 21st, 2012 от
Коментари

Кого дразни славата на Ванга? – статия на Жени Костадинова

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email

Големите личности винаги предизвикват бунта на малките. Големите дела винаги дразнят онези, които не са успели да оставят и една малка следа след себе си. Изкушените от суетата егоцентрици трудно могат да се зарадват на славата на безсмъртните. На българина му дай това – да мрази, да завижда, да обругава, да омаловажава и… най-вече да отрича.

Мит ли е Ванга или реалност? Покровителка ли е на българския народ или проста врачка – обикновена жена от народа, превърната зорлем в легенда от мълвите, клюките и стечението на обстоятелствата? Този въпрос очевидно вълнува някои обществени личности. Няма лошо. Но когато решиш да оборваш Ванга като евтин мит, а нямаш аргументи или ги скалъпваш, за да си интересен, става гротеска.

Тези дни в пресата се появи статия, охулваща „митологизираната Ванга”, в която се откроява следния извод-възмущение: „Ванга била мъдра, светица, покровителка на българския народ. Де да беше! Че да й запалим всинца по една свещ, колкото копраля и да чакаме спасението. Я в образованието, я в здравеопазването, я в безработицата, инвеститори да ни докара…”

Излишно е да припомняме, че хора като Ванга не са политици, за да оправят хала на държавата. Макар че, Тя сочеше път на политиците ни как да го направят… Хора като Ванга не са от търговците пред храма, дето знаят как се забогатява от прекупвачество, а от онези, дето се молят за душите на бедните… За проблемите на здравеопазването, образованието и безработицата си има министри и тяхно е призванието и дълга да ги решат. Ванга никога не е имала претенции да е Спасител, вълшебник, национален герой. Но тя обичаше българския народ и изстрадваше болките му. Беше от онези изчезващи българи, които живеят до края на дните си с идеал. С надежда за по-добри дни за родината, с надежда за по-благоприятна съдба за споходените от нещастие.

Ванга не обичаше да я наричат светица – такава я нарече народът. Тя беше един измъчен човек, с възтежка съдба и труден път, който не сама бе избрала. Беше личност, която се стремеше да ни обединява и буди нашата съвест, да ни вдъхва кураж и национално самочувствие. Въпреки своята лична драма, Ванга помагаше с всичко, което й бе по силите (а те бяха различни от нашите) – на хората, които се нуждаеха от помощ. Почукалите на портите й са стотици хиляди… Получилите от нея помощ и подкрепа, и сила да вярват, да продължат пътя си, са неизброимо много.

Тези хора й палят свещ в знак на уважение и благодарност – вече 15 години. Защото, когато болестта, загубата, болката са те хванали за гушата, нямаш време да чакаш помощ ни от държавата, ни от здравното министерство, ни от което и да е ведомство. Цар далеко, Бог – високо, но я имаше Ванга. Тя намираше решение, беше надарена свише да вижда истината и да я назовава. Да прави чудеса. За да се разбере това обаче, човек трябва поне малко да умее да вярва.

Сред хората, които вярват, които са търсили помощ от „врачката Ванга” и според някои възмутени особи – „са невежи”, има професори, президенти, световни личности. Но сред почитателите на Пророчицата са най-вече обикновените българи. Защо някои у нас ги дразни толкова вярата на тези хора – „изпаднали в изнемога и несъстоятелност житейска”? Че какво друго има човек, когато изгуби пътя? Какво по-ценно има от това някой в труден момент да ти вдъхне надежда, да ти подаде ръка? Да спасиш човешка душа, е повече отколкото да построиш магистрала. Защото телата ни могат да се движат и без магистрали, но душите – не могат да оцеляват без упование и обич! Без съпричастност и вяра.

Като автор на три книги за Ванга и като човек, чието житейско кредо е да работи за съхраняване на българската памет, искам да изразя радостта си от това, че 15 години след като Ванга си отиде, българският народ продължава да я тачи и почита, и пали свещи… големи, колкото копраля.
Искам да поздравя всеки, който с чиста съвест и подбуди успя да отдели от времето и енергията си, за да напише своите спомени или опише спомените на други за тази необикновена жена. Да прости Господ изкушените да паразитират около името Ванга и тези, които в стремежа си лично да изпъкнат, се опитват да охулят Пророчицата и да отрекат делото й по най-грозния начин… Радвам се на всички, които допринасят за съхраняването на спомена за Ванга. Защото времето заличава всичко – остават само митовете. А в мит се превръщат онези, които наистина са Големи.

Искам да поздравя и фондация „Ванга”, която превърна Рупите от пущинак – в оазис на спокойствието и първото в България място за поклоннически туризъм на световно ниво. Ние, българите, вместо да се обединяваме около своите герои и светли личности, сме ненадминати в това да ги петним и отричаме. Ние, българите, както казваше и Ванга с горчивина, сме царе на завистта. Не прощаваме на по-добрите от нас! Не ги понасяме! Ботев предадохме, Левски опетнихме, Дънов изкарахме сектант, Буров потъна в забрава както и Майстора, а за онази „лудата” Людмила Живкова, дето напусна този свят преди 30 години и ни остави НДК и Галерията за чуждестранно изкуство… няма да отроним добра дума и след още 30.

Как не се поучихме от комшиите, дето от един камък правят туризъм за милиони!? А защо ли във Виена например са превърнали и Моцарт, и Климт, и Хундервасер в тотален кич от гледна точка на туристическия фетишизъм (то не са бонбони с техните ликове, то не са свещи, календари, чаши, чинии, гердани, постери, чадъри и каквото си помислите още…), но никой австриец няма да каже за това, че е проява на лош вкус.

Македонците щели да правят туристически комплекс до Ново село, възмущават се нашенци от мащабите, които е придобил „митът Ванга”. Че защо да не го направят!? Все пак Пророчицата, нашата прочица, се е родила там, в Струмица, ослепяла е до Ново село – оставила е следа в земите македонски. И комшиите не само, че ще й издигнат паметник, ами скоро ще я обявят пред света и за своя светица! За покровителка на македонския народ…

Докато ние се чудим как да я опетним, отречем и превърнем в жалък мит.

20.03.2011 г., вестник „Стандарт“

Споделете тази публикация


Етикети: , , , , , , , , ,
View in: Mobile | Standard
EmailEmail
PrintPrint