Биография

Публикувано на: юли 20th, 2012 от

Биография на Ванга – българската пророчица

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email

Вангелия, по баща Пандова Сурчева, по съпруг – Гущерова, е родена на 3 октомври 1911 в Струмица, днес Република Македония.

Биография – Детски години

1928 - къщата на Ванга, построена от баща й

1928 - къщата на Ванга, построена от баща й

 

„Ранните детски години на Ванга са белязани от страданието. Майка й умира докато тя е все още невръстно дете, а баща й е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. През този период живее под надзора на съседите. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала признаци за наличие на свръхестествени способности. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа и работи на полето.“ (4)

Биография – Слепота

Бащата - Панде Сурчев

Бащата - Панде Сурчев

Из диалог на Ванга с проф. Шипковенски (20)

„- На колко години бяхте като ослепяхте?
– На четиринайсе години, момиче големо бех. Един ветер ме задуха, една вихрушка ме завърте, напълниха се очите с песък и от писъко джамчетата на очите се повредиха.

Бех у едно село, татковото село, на двайсе километра от Струмица, това село се казва Ново село, с моя братовчедка бех, жива е и сега. Она се беше качила на едно магаре, а мен ме е страх да се качам на магарето, одам по нея и она падна от магарето. Сигур много я е заболело, она плаче и аз й викам, айде стани, ма! Стани, стани и доде се разправяме, една силна буря, една вихрушка, силен ветер как ме зави, как напълни очите и по-натам не знам.

Лекарите от Струмица ме лекуваха три години. И от Струмица – в Скопие, от Скопие – в Белград, от Белград – в Загреб… и накрая казаха: девойко, ние сме до тук. Не можем да ти помогнем.
– Операция правиха ли?
– Седем пъти.“ (20)

При три от операциите Ванга е проглеждала, но лошите условия, при които е живяла не са позволявали да поддържа препоръчвания й специален режим на хранене с по-силна храна…

От 1925 г. живее в дом за слепи в Земун, където прекарва три години и учи брайлово писмо. След смъртта на втората й майка, Ванга се прибира вкъщи за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Биография – Пророчицата

Ванга - българската пророчица

Ванга - българската пророчица

„- На колко години бяхте, когато за пръв път чухте този глас, кога ви се яви този глас?
- На осемнайсет години. 41-ва година, месец март. Все ми говори, все ми говори – „Ще дойде време, ще има война, държава ще се обяви срещу държави, ще мине със железо, свет ще победи, ще загуби войната…“ Това все ми се говори, ама на мен не ми е ясно защо, къде война, в Югославия немаше война. И после кото дойде вече 6-ти април, 5-ти април ли беше, събота след обед, садам така в едно малко салонче, същият човек дойде и душевните ми очи го видеха, като ти как ме гледаш. Човека си застана с кон и кажа кой е, ама аз нема да ви кажам и каза: „Слушай какво ще ти кажам – утре войната почва, ти ще държиш запалена свещ и ще казваш кой жив, кой умрел“. (20)

За човекът, който й говори за първи път 1941 г: „Той бил висок, рус и „божествено” красив. Бил облечен в доспехи като древен воин, които блестели на лунната светлина. Конят му развявал бяла опашка и риел с копита земята. Спрял пред Вангината порта, слязъл от коня и влязъл в тъмната стаичка. Излъчвал такава светлина, че вътре станало светло като ден. Обърнал се към Ванга и заговорил с плътен глас: „Скоро светът ще се обърка и много народ ще се изгуби. На това място ще стоиш и ще предсказваш за мъртви и живи. Не се бой! Аз ще бъда до тебе и ще ти казвам какво да препредаваш!” (24)

Началото: „В малката стаичка Ванга стояла в ъгъла под запаленото кандило и говорела с плътен, силен и категоричен глас. Била много слаба, но изглеждала някак извисена и много възбудена. Излинялата й, многократно преправяна, но пак станала й широка рокля не можела да скрие огромното напрежение на тялото и. От слепите й очи веела пустота, но лицето й било толкова променено и одухотворено, като че ли излъчвало светлина. И говорела, говорела… От устата й се леел друг глас, който назовавал с поразителна точност местности и събития, имена на мобилизирани мъже, които ще се върнат живи или ще им се случи нещастие…” „Това продължило много дни и тя изобщо не спала близо цяла година. Видът на Ванга бил толкова поразителен, че хората изпитвали желание да коленичат. Мъжете, на които казвала, че ще се върнат, действително се връщали в уречения от нея срок.”

Славата й на ясновидка бързо се разнесла из града и към двора им започнали да прииждат тълпи от хора. Ето първия случай от нейното ясновидство:
Съпругата на съседа Милан Партенов седяла на Вангиния двор и плачела, от мъжа й нямало от много време никакво известие и тя оплаквала трите си деца, защото мислела, че са останали вече сираци. Изведнъж Ванга й казала: „Не плачи, ами бързо си върви вкъщи да приготвиш вечеря, защото твоят Милан ще си дойде тази вечер по долни дрехи. Аз го виждам. Той сега се крие в едно дере и не е много далече от града.”
Жената помислила, че Ванга й говори така от съжаление, но все пак скоро си отишла. Приготвила вечеря и чакала до полунощ, но мъжът й не си дошъл. Ядосала се много, че се хванала на Вангините приказки, и си легнала. Малко след това тихо почукване на прозорчето я сепнало и тя уплашено погледнала навън. Щяла да припадне от изненада. На двора стоял нейният Милан, действително по долни дрехи. Бил избягал от плен и дълго време се крил, докато успее да се прибере вкъщи. Смаяната жена отърчала до Вангини, чукала като обезумяла по вратата и викала: „Ванге, Милан си дойде!” (24)

Така се родила легендата за Ванга. Някои от хората се страхували от нейното прорицателство и й приписвали най-невероятни мистични свойства, обвинявали я в магьосничество и заклинателство. Други пък, очаровани от нейните прозрения, преувеличавали казаното от нея и й приписвали „библейски чудеса”. Но всички случаи говорели за едно – че Ванга е получила признанието на обикновените хора, защото те чувствали в нея закрила и опора. Всъщност това огромно уважение я съпътства и до ден днешен. Ванга канят непрекъснато да бъде кръстница на новородени деца или да бъде кума на безбройни сватби не само в Петричкия край, но и в цялата страна. Канят я на всякакви семейни празненства. Хората считат, че да поканиш Ванга на гости в къщата си и тя да те почете с присъствието си, това означава благополучието и разбирателството да влязат в твоя дом. (24)

*Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Твърди се, че най-напред предсказва смъртта на баща си: „Татко трябва да си замине точно на Димитровден“ и той умира на 8 ноември 1941 г. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места. Ванга обяснява необичайните си способности с това, че може да вижда телата както живите, така и мъртвите души. Телата на мъртвите вижда като „прозрачни и безцветни“ и така ги различава с тези на живите. Когато има човек при нея, идват близките му мъртви души и контактуват с него чрез Ванга. Основният глас, който говори на Ванга и който й помага да предсказва събития принадлежи на „униформен (офицер) човек на кон, без шапка“.
Тя успява да надникне и в съзнанието на всеки човек: „Нейната съвест ми говори“. Тоест за източниците на информация на българската пророчица можем да обобщим, че са три вида:
- Човешкото съзнание – така тя успява да разбере с какви проблеми човекът е дошъл при нея, какви са надеждите и страховете му;
- Мъртвите души – чрез тях Ванга съвсем точно възпроизвежда минали и настоящи събития;
- Униформеният човек на кон, който не е прозрачен като мъртвите души и по всяка вероятност става въпрос за някой Светия. Ванга споделя за него: „А знам кой е, но нема да ви кажам“. Според нея, той доставя основната й информация и тази, която не може да си набави от другите два източника.
Ванга разказва и за съществуването на извънземни раси, които населяват и Земята. До края на живота си Ванга е била с отворена фунтанела…

*Разсъжденията са на автора на сайта

Биография – Признанието

„Нейната съдба в тоталитарна България е белязана с много обрати и изпитания за мисията й. Първоначално е отхвърляна, но след това местните милиционерски власти в Петрич се домогват до помощта й за разкриване на заплетени случаи. Така Ванга получава първото си признание на социалистическата власт, която по-късно ще подсигури дома й, но и ще й постави охрана, която ще събира такса от желаещите. Ванга става притегателен център за политическия елит на бившия социалистически лагер. Нейни „пациенти“ са ръководителите на тогавашна България, въпреки че я посещават „под прикритие“. Нейни приятели стават и лидерите на културния елит на страната. До нея се допитват политиците и обществениците от Съветския съюз. Ежедневно идват посетители от Русия, често по няколко десетки души и така тя поддържа непрекъснат жив контакт с руската действителност. Затова и днес интересът към нея в Русия остава.“ (9)

Биография – Феноменът

„Тайната на феноменалната, сляпа българска пророчица Ванга бе неразгадана приживе, но 9 години след смъртта й учените откриха ключа към загадката, пише руският вестник „Жизнь“. Изследването е направено в Международната академия на науките от академик, доктор на енергоинформационните науки Юрий Негрибецкий, който се е посветил на изучаването на силата на ясновидството. Според него предвижданията на Ванга са се сбъдвали 70-80 на сто, а самата Ванга е обяснявала своя дар просто. Тя е казвала, че мислено сама си задава въпроса, а отговорът от само себе си изплува в главата й. Тя е можела да слуша, да вижда и да улавя това, което другите не могат. Нейният мозък е бил настроен на търсене на информация – той е бил като търсеща, компютърна система.
Тайната на ясновидството, според Негрибецкий, е умението да се проследява причинно-следствената връзка: „Светът е устроен така, че в него няма случайности, а бъдещето е многовариантно. Това е просветление, интуиция – нещо, което в една или друга степен е присъщо на всеки.“
Ванга е имала в мозъка си „сонар“, затова е държала в ръцете си парченце захар, носен й от всеки посетител. Юрий Негрибецкий смята, че захарчето й е било необходимо, защото е кристал. „Кристалите подсилват ефекта да можеш да извлечеш информацията от пространството.“ (9)

Биография – за Рупите

храмът "Света Петка Българска"

Храмът "Света Петка Българска"

По воля на Ванга през 1994 година бе вдигнат храмът „Света Петка Българска“ в петричкото село Рупите, само на метри от къщичката, където приемала хората.

Ванга за себе си

Живот след смъртта

„Аз съм врата за тях. Тялото, като умира, гние и всичко живо, като умира, гние. Но част от тялото и душата, дори не знам как да го нарека, не гние. Говорите за прераждане. Какво е това, аз не знам. Но това, което не гние от човека, според мен е така: то се развива, за да достигне едно по-висше състояние, но ние не знаем какво е то. Примерно става ето така: умираш прост, после умираш ученик, после висшист, после ставаш учен или заемаш голям пост и т. н. Ето така е висшето. Това е душата.” (24)

„Душата не умира. Само на лошите хора духовете стават зли и не ги прибират горе. Те не се прераждат.“ (1)

„Прераждане има, но това не засяга всички души. На Земята се връщат отново само най-добрите и най-смелите души.“ (1)

„Прераждаме се най-малко 150 пъти. Задължително. После – кой колкото си иска. Сите имаме по двама духовни учители, докат сме на Земята. Они са невидими и немат право да се мешат у кармата. Ама ни предпазват от пълното изкривяване на съдбата. Смъртта е поправка. Нема ад, нема рай. Има само обучение в разните нива. Секи път, преди да се преродим, ни зимат паметта, докато тече поредната съдба. Сами си избираме родителите още преди да се родим. И никога не сме едно и също ниво с тях.“ (1)

„Не одобрявам разточителство при погребение, тази показност не е продиктувана от голяма любов или скръб по починалата, а само за показване пред хората, тази скръб не е истинска, защото не може чувствата да се измерват с количествата храна. Близките ми знаят колко много обичах аз съпруга си, но когато правя панихиди за упокой на душата му, раздавам само чиния жито, малко маслини и чаша вино. За мъртвия е важна почитта и чувствата към него на живите, а не храната, той от нея няма нужда. Да вземем например Мелник. Преди града има паметна плоча на наши национални герои, убити от турците през 1912 г. Направили им техните потомци паметник и вече смятат, че са се отчели пред тях. Какво повече да правят? Мъртвият си е мъртъв, той си е отишъл, ние да гледаме живите. Не е вярно, защото мъртвите продължават да живеят. Те са сред нас, обичат ни и ни помагат да прозрем вечните истини на живота. Затова трябва да ги почитаме със сърцата си.” (24)

За нейните трансове

„Когато падам в транс и първо почувствам го в езика. Така притисне ме, притисне ме, отежава ме, отежава ме и мозъка… и не знам вече какво става. Но аз се крием като усетам, че ще падам в транс.
Сестра й Люба: „И видът й се променя. Като мъртва е. Никакви движения не извършва, само говори, без да се движи. То все за нещо се случва този транс, има нещо определено, което трябва да се предскаже…“
Из диалог с проф. Шипковенски (20)

За диагнозите, които поставя

„Виждам го. Дека е болното място се открива и го виждам…“
Из диалог с проф. Шипковенски (20) Самата диагноза и лечението, билки или определен лекар, й се казват от „гласа“.

За съпруга си

Ванга и съпругът й след венчавката на 10.05.1942 г.

Ванга и съпругът й след венчавката на 10.05.1942 г.

„Той имаше брат убит и ме помоли да кажам кой го уби. А, викам, не мога това. След това неколко пъти идва и един ден гласа ми казва – „Слушай сега, кажи му така: да дойде на 27 август, тоя що ме ръкува пръв, той уби брат ти.“ А, колко съм била будала! Сега не казвам…
Той дошъл три дена напред и си седи вънка, на двора много народ и сабайлето на 27-и идват двама заедно и ме ръкуват. Арно, ама тия били от нийното село – единият, другият бил от друго село. Още като ги виде, си казал: – „Сега знам вече“, но нищо не направил. И после ми каза гласо: – „Ето мъжо ти“, после цяла година мина и както се каза, така стана. Една друга жена му кажа, една приятелка в Петрич му кажа, така и така, и той рекъл: – „Тая мома нема мене да земе, аз съм сиромах.“ И после майка му казала: – „Тая мома е светица, тая може ли да се жени, как може, да се жени, тая светица не може да се жени“. Аз се ожених и после животът ми мина така, не е много за говорене“… Из диалог с проф. Шипковенски (20)

За страха и скръбта

„И страх не ме е от нищо. Аз страх не знам. Може от некои живи хора така, да ми дойде един страх, може да мане да ме убие, може да направи, може всичко, така ми преминава през акъло, но така както некои се боят от тъмнината, от духове, от гробища, от мъртви – не. После друго, има хора, като идат на гробищата, като видат мъртви, плачат. Аз не плачам, не. Аз съм толкова корава, но заплачах ли, по пет дена съм болна. Заплачах ли, знай, много ми е тежко… Аз като идам на гробищата, при моя другар, заставам, но не плачам често, но некой път, когато плачам, нито ме питай, нито ме търси, нито нищо и се разболявам и тогай кога плачам, тече ми една много горчива вода от устата.
Из диалог с проф. Шипковенски (20)

Сестра й за Ванга

За режима й

„Тя има специален режим и благодарение на това има много здрава нервна система – не се нервира от нищо. Сутрин става рано, в пет часа вече е на крак, но не закусва никога. Точно в дванайсет трябва да обядва. В два часа ляга да спи, до пет не дава никой да я безпокои. Вечеря обезателно в осем часа, в десет е в леглото. За храната е капризна малко, тя си подбира храната. Обича месо и не може да пази диета. Всеки ден иска ядене с месо.“ (20)

За хобито й

„Има чувството, че е тринайсетгодишна – има желание да подрежда кукли, сутрин като стане, обича да ги пипне една по една, подрежда ги, издухва ги от прахта… Във всички стаи имаме кукли. Аз мисля, че тя понеже е била на тринайсет години, когато е ослепяла, тази възраст е оставила в нея впечатления за цял живот, защото след тринайстата си година тя остава в тъмница, не вижда нищо. (20)

За умората

„Тя е много весела иначе, много весел човек, но ей така като се претовари, като преминат много хора при нея, се чувства като пребита. Какво изчерпва от себе си, какво се случва с нея при тия контакти, не знам. Има хора, които приема с радост, има някои, които изобщо не приема. В началото беше абсолютно безпогрешна. Не знам, защото беше млада ли, какво е не знам, по-категорична беше в това, което казваше. Сега при тоя прилив на хора, може би като се преумори, допуска и грешки, нали. Щото тя като почне да се уморява, почва да се кара…“ (20)

Биография – Краят

Последни часове на Ванга

Последни часове на Ванга

На 3 август 1996 г. Ванга, придружена от осиновения си син Димитър Вълчев, е приета по спешност в реанимацията на Правителствената болница. Състоянието й е тежко и тя предусеща, че си отива. Пресата полудява. В болницата телефоните прегряват. Всеки вестник излиза с материали, където се правят най-различни предположения за болестта и състоянието на Ванга. Интервюират се различни медицински специалисти, правят се анкети по улиците тревожат ли се хората за състоянието на Ванга. Дни наред тя е новина номер 1 и измества дори и най-важните политически събития. Близките й се съгласяват официално да се огласи болестта на Ванга. Ванга е имала рак на гърдата от няколко години, но е отказвала болнично лечение, а ракът й е бил локализиран в домашна обстановка само с лекарства. Тя обаче стоически е изтърпявала болките, разправиите около строежа на черквата, безкрайната върволица от търсещи помощта й хора от всички краища на света, на които тя е продължавала да помага. Всички са шокирани.

Всички живееха с мисълта, че Ванга е вечна, че винаги ще бъде с нас и винаги ще ни помага. Много от нас не искаха да повярват, че и тя е смъртен човек.
Трябва да се уточни, че в крайна сметка Ванга не е починала от рак, а от изтощение и обезводняване. Ракът е бил калциран, а в черния дроб е имало само 2 метастази, което според специалистите й давало шанс поради възрастта й да живее още години. Но при влизането на многото течности в организма й първо са се повредили бъбреците, после сърцето и в крайна сметка това довело до нейната смърт. Но това е наше мнение и формална причина, защото тя си знаеше, че просто е извървяла пътя си и трябва да си отиде от този свят. (25)

На 10 август по обяд Ванга е изглеждала по-добре. Започнала да се прощава с близките си и да дава напътствия за собственото си погребение: подробно е определила дрехите, с които да бъде погребана, къде точно се намират те в дома й в Петрич; ковчега й да носят 8 мъже и всички да се казват Димитър.
Но същия ден вечерта (10 август, събота) тя рязко се подобрила. Лицето й се избистрило, страните й поруменели. Била бодра и в много добро настроение. Пожелала да я измият добре – лицето, ръцете, цялото тяло. Пожелала даже да й сложат парфюм. В един момент Ванга изглеждала щастлива, защото казала, че вижда всички мъртви роднини и приятели около себе си. Говорила с тях. Даже ги канела да поседнат до нея. Назовала съпруга си, баща си, майка си, нашия баща, много нейни починали вече приятелки. В следващия половин час разговаряла с мъртвите. Била много оживена и възбудена. Обърнала глава наляво, към прозореца на болничната стая, където според нея стоял баща й, и му казала, че на сутринта ще отиде при него. След това тържествено заявила: „И ангелите дойдоха да ме чакат.” И нещо много странно: „И животните от планетата дойдоха.” После казала, че е гладна и иска вода и хляб. След кратко обаче състоянието на Ванга изведнъж рязко се влошило. Дишането станало трудно. Дежурният екип се разтичал. Няколко часа правили необходимото, но тя все повече се влошавала. Някъде към 9 часа сутринта на следващия ден, неделя, било взето решение да направят трахеотомия – разрез на гърлото, в който се пъха тръбичка, за да може болният да диша. Точно когато пристъпвали към тази процедура – в 10:05 часа, електричеството изведнъж прекъснало и апаратът не задействал. Било въпрос на секунди. В 10:10 часа Ванга предала Богу дух… (25)

„Казват, че пророчицата е предвещала датата на своята смърт на 11 август 1996 година. България се разделя със своята пророчица Ванга. След като 55 години незрящата жена гледа в Отвъдното и предсказва съдби на хора и народи, тя напуска земния свят изморена, болна и оскърбена от чужди и от свои.“ (1)

В последните мигове преди смъртта си, тя отново е загрижена за хората: „Да не се карате, ами да се обичате, че всички сте мои деца!“ (24)

Биография – Погребението

Погребението

Погребението

Още същият ден надвечер в местността Рупите е имало много хора. Кметството в Петрич и фондация „Ванга” поемат инициативата за погребението. Навсякъде имало полицаи и бодигардове, които да се грижат за реда. Хора прииждат непрекъснато, въпреки че се знае, че тялото на Ванга ще бъде докарано за поклонение чак на другия ден, понеделник, към 18 часа. През цялата нощ плачещи и молещи се за душата й хора палят свещи пред и вътре в черквата и никой не мисли да си ходи. На другия ден цялата местност почернява от народ. Стотици опечалени пристигат с автобуси от всички краища на страната. Идват роднини от Струмица, Македония, родното място на Ванга. Има и нейни приятели от Гърция. В Петрич е обявен траурен ден и на всички обществени сгради се веят черни знамена. Камбаната в Рупите бие от рано сутринта за покойник. Този 12 август ми се стори най-горещият ден в живота ми. Към обяд термометрите вече показваха 40 градуса. По същото време пръв от официалните лица пристигна за поклонение настоящият ни президент г-н Петър Стоянов, тогава кандидат-президент. Поднесе ни съболезнования, на всеки поотделно каза по няколко думи. Заобиколилите го журналисти веднага припомниха, че през май, когато посетил Ванга, тя му е предрекла, че ще е бъдещият президент на България и за кой ли път беше права.
Около 19:00 часа докараха тялото на Ванга, внесоха го в черквата и я положиха в средата върху някакъв огромен хладилен шкаф, подходящо прикрит с плат, защото жегата беше непоносима и тялото нямаше да може да се запази в такъв вид до погребението на следващия ден. Започна поклонението пред тленните останки. Ние се поклонихме и седнахме около ковчега. Човешката върволица от хора сякаш нямаше край. Имах чувството, че цяла България е тук. Дошли бяха журналисти от световни агенции – Ройтерс, Франс прес, ВВС – и директно предаваха на своите агенции всичко, което ставаше на Рупите. От тях съпричастен към мъката на българите ставаше и целият свят. Чуждестранните журналисти просто не знаеха как да опишат видяното, защото наистина е голяма рядкост да видиш повече от 15 000 искрено опечалени и страдащи хора, които съвсем съзнателно споделят, че със смъртта на Ванга си е отишла и частица от тях. В деня преди погребението, 13 август, вторник, на поклонение дойде тогавашният президент д-р Желю Желев, целият министерски кабинет, председателят на Народното събрание, главният прокурор на републиката, много депутати и чужди дипломати. Пътят към Рупите беше задръстен от луксозни коли. Полицията и бодигардовете на видните държавни мъже (и жени) веднага разчистиха пътя към черквата и хората бяха отдалечени от нея. Когато влязохме вътре, те се наредиха около ковчега и опелото започна. По специално монтираната радиоуредба гръмна траурна музика. Пред микрофона г-н Чолаков, кметът на Петрич и художникът Светлин Русев произнесоха траурна реч.

Гробът на Ванга

Гробът на Ванга

Така изпратихме Ванга!

От голямата мъка, от топлината, от всичко, което ставаше около погребението, много хора припадаха. Три медицински екипа непрекъснато сновяха по поляната и свестяваха неиздържалите. Журналистите и официалните лица се стягаха да си вървят. Лека-полека поляната опустяваше и напрежението стихваше. Ставаше някак по-спокойно и по-подходящо да притихнеш край гроба и вече от душа да се помолиш за душата на Ванга. Много хора останаха и направиха тъкмо това. Това бяха най-верните Вангини приятели. (25)

Неизпълнените предсмъртни желания на Ванга

Неизпълнени предсмъртни желания

1. Ванга не одобряваше козметичните средства като начин за разкрасяване, но на погребението си е била гримирана!
2. Гробът й да бъде на посоченото от нея място – в градината, сред цветята, пред скромната й къщичка. Гробът, според някакво архитектурно решение, бил направн вдясно от църквата! А може би е заради нечие изкушение да привлича прииждащите на преклонение хора?
3. „Димитровци” да носят ковчега – организаторите (кметството и фондация „Ванга“) не са пожелали да го сторят!
4. Ванга едва ли би одобрила толкова пищно погребение с присъствието на всички наши политици и държавници, които майсторски да се нагласят пред обективите. Тя би се радвала единствено на обикновените хора, които искрено я обичаха и от душа жалееха за нея, защото именно те бяха нейният свят и нейният живот.
5. Според убежденията си, тя е желала да бъде погребана според християнските обичаи, но в изкопания гроб е налят бетон и са налепени теракотени плочки! А в Библията пише, че от пръст си направен и на пръст ще се превърнеш пак след смъртта си, а с това подобие на римска гробница цялата символика на християнския ритуал се обезсмисля!
6. На погребението на тази светица не е пял православен черковен хор! Но затова пък „хора“ са се надпреварвали да изнасят речи пред многохилядната аудитория и стотиците журналисти!
7. Собствената й сестра не е поканена да изнесе реч – човекът, който наистина има нужда да сподели мъката си от тежката загуба на глас!
8. Целият ритуал повече приличал на партийно, комунистическо погребение от близкото ни минало – с ред и дисциплина, но без „душа” и без чувства.
(авт.)

Споделете тази публикация

 

View in: Mobile | Standard
EmailEmail
PrintPrint
WP Socializer Aakash Web