Античният град Петра
На 2 км. източно от селото в месността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от ІV в. пр. Хр. до VІ в. сл. Хр. В досегашната исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 г. латински надпис от 309 г. сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица. (4)
Градът, разказваше Ванга, носи името на красивата дъщеря на местен владетел, който живеел в голям дворец горе на хълма. А долу, в полето, в друг красив дворец живеела дъщеря му Струмица. Един ден градът бил нападнат от многобройна татарска армия, но смелите граждани не се предавали и смело отбранявали градските порти. Струмица се качила на покрива на красивия си дом, за да наблюдава битката, и съзряла младия предводител на татарите. На часа се влюбила в него и пожелала да го види отблизо. Излязла от града по един таен проход и приближила до татарския предводител. Отблизо той й се сторил още по-красив, затова, когато заговорили, тя, без да мисли, набързо му издала тайния проход, откъдето била дошла, и само за броени минути татарите нахлули в града и го превзели. Много от хората били посечени, а местният владетел пленен. Когато разбрал какво е сторила дъщеря му и че фактически тя е предала хиляди невинни хора на сеч, той я проклел, когато умре, и земята да не приема тялото й и да го изхвърли седем пъти, а душата й да не намери никога покой. Ванга разказваше, че наистина на края на града на хълма има от отколешни времена издълбани седем стъпала, за които местните хора разказвали, че това са следи от гроба на Струмица, която била изхвърляна от земята седем пъти. Но тя разказваше тази легенда, за да я свърже с темата за предателството и за отговорностите на личността, която трябва да пренебрегва личните си чувства, щом те не служат за благото на всички хора. След години, продължаваше Ванга, по време на турското робство хората виждали вечер на небето ангел с огромни крила, който със силен глас им казвал, че ще издържат и да не се отчайват, защото свободата била близо. Този ангел според старите хора бил духът на прокълнатата Струмица, която по този начин изкупвала греха си от грозното предателство и наистина нямала покой.(25)
Всяка година, на 15 октомври – Петковден, Ванга е давала трапеза и е събирала стотици гости. Поводът за този празник според нея:
„На този ден преди хиляди години е изригнал вулкан. Под огнената лава е бил погребан голям град и хиляди невинни хора. Те били високи, едри и се обличали в дрехи тънки и блестящи като станиол. Били много просветени. Реката, която течала през града, била златоносна и всяко новородено дете го потапяли във водите й. Градските порти били украсени с големи позлатени крилати животни. Тук на това място имало три големи храма – „Света Петка“, „Света Богородица“ и „Свети Пантелеймон“. Горещата бездна, която погълнала това селище, сега ни изпраща топлите си пари (минерални извори – авт.), за да се лекуваме. Това са въздишките на невинно загиналите хора. Моята молба към всички ви е и в бъдеще да продължавате да тачите този ден, да отдавате почит на всички загинали през всички времена.“
Според Ванга там, където е нейната къщичка, е центърът, който свързва трите светилища от онези древни времена. (24)
Споделете тази публикация
Етикети: vanga, античен град, античният град петра, баба Ванга, България, ванга, гадател, кожух планина, минерални извори, петра, пророчица, рупите, света, света петка българска, храм, ясновидка
