`
Публикувано на: юли 20th, 2012 от
Коментари

Краят

  • Facebook
  • Twitter
  • Delicious
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Add to favorites
  • Email

Последни часове на Ванга

На 3 август 1996 г. Ванга, придружена от осиновения си син Димитър Вълчев, е приета по спешност в реанимацията на Правителствената болница. Състоянието й е тежко и тя предусеща, че си отива. Пресата полудява. В болницата телефоните прегряват. Всеки вестник излиза с материали, където се правят най-различни предположения за болестта и състоянието на Ванга. Интервюират се различни медицински специалисти, правят се анкети по улиците тревожат ли се хората за състоянието на Ванга. Дни наред тя е новина номер 1 и измества дори и най-важните политически събития. Близките й се съгласяват официално да се огласи болестта на Ванга. Ванга е имала рак на гърдата от няколко години, но е отказвала болнично лечение, а ракът й е бил локализиран в домашна обстановка само с лекарства. Тя обаче стоически е изтърпявала болките, разправиите около строежа на черквата, безкрайната върволица от търсещи помощта й хора от всички краища на света, на които тя е продължавала да помага. Всички са шокирани.

Всички живееха с мисълта, че Ванга е вечна, че винаги ще бъде с нас и винаги ще ни помага. Много от нас не искаха да повярват, че и тя е смъртен човек.
Трябва да се уточни, че в крайна сметка Ванга не е починала от рак, а от изтощение и обезводняване. Ракът е бил калциран, а в черния дроб е имало само 2 метастази, което според специалистите й давало шанс поради възрастта й да живее още години. Но при влизането на многото течности в организма й първо са се повредили бъбреците, после сърцето и в крайна сметка това довело до нейната смърт. Но това е наше мнение и формална причина, защото тя си знаеше, че просто е извървяла пътя си и трябва да си отиде от този свят. (25)

На 10 август по обяд Ванга е изглеждала по-добре. Започнала да се прощава с близките си и да дава напътствия за собственото си погребение: подробно е определила дрехите, с които да бъде погребана, къде точно се намират те в дома й в Петрич; ковчега й да носят 8 мъже и всички да се казват Димитър. Но същия ден вечерта (10 август, събота) тя рязко се подобрила. Лицето й се избистрило, страните й поруменели. Била бодра и в много добро настроение. Пожелала да я измият добре – лицето, ръцете, цялото тяло. Пожелала даже да й сложат парфюм. В един момент Ванга изглеждала щастлива, защото казала, че вижда всички мъртви роднини и приятели около себе си. Говорила с тях. Даже ги канела да поседнат до нея. Назовала съпруга си, баща си, майка си, нашия баща, много нейни починали вече приятелки. В следващия половин час разговаряла с мъртвите. Била много оживена и възбудена. Обърнала глава наляво, към прозореца на болничната стая, където според нея стоял баща й, и му казала, че на сутринта ще отиде при него. След това тържествено заявила: „И ангелите дойдоха да ме чакат.” И нещо много странно: „И животните от планетата дойдоха.” После казала, че е гладна и иска вода и хляб. След кратко обаче състоянието на Ванга изведнъж рязко се влошило. Дишането станало трудно. Дежурният екип се разтичал. Няколко часа правили необходимото, но тя все повече се влошавала. Някъде към 9 часа сутринта на следващия ден, неделя, било взето решение да направят трахеотомия – разрез на гърлото, в който се пъха тръбичка, за да може болният да диша. Точно когато пристъпвали към тази процедура – в 10:05 часа, електричеството изведнъж прекъснало и апаратът не задействал. Било въпрос на секунди. В 10:10 часа Ванга предала Богу дух… (25)

„Казват, че пророчицата е предвещала датата на своята смърт на 11 август 1996 година. България се разделя със своята пророчица Ванга. След като 55 години незрящата жена гледа в Отвъдното и предсказва съдби на хора и народи, тя напуска земния свят изморена, болна и оскърбена от чужди и от свои.“ (1)

В последните мигове преди смъртта си, тя отново е загрижена за хората: „Да не се карате, ами да се обичате, че всички сте мои деца!“ (24)

Погребението

Погребението

Погребението

Още същият ден надвечер в местността Рупите е имало много хора. Кметството в Петрич и фондация „Ванга” поемат инициативата за погребението. Навсякъде имало полицаи и бодигардове, които да се грижат за реда. Хора прииждат непрекъснато, въпреки че се знае, че тялото на Ванга ще бъде докарано за поклонение чак на другия ден, понеделник, към 18 часа. През цялата нощ плачещи и молещи се за душата й хора палят свещи пред и вътре в черквата и никой не мисли да си ходи. На другия ден цялата местност почернява от народ. Стотици опечалени пристигат с автобуси от всички краища на страната. Идват роднини от Струмица, Македония, родното място на Ванга. Има и нейни приятели от Гърция. В Петрич е обявен траурен ден и на всички обществени сгради се веят черни знамена. Камбаната в Рупите бие от рано сутринта за покойник. Този 12 август ми се стори най-горещият ден в живота ми. Към обяд термометрите вече показваха 40 градуса. По същото време пръв от официалните лица пристигна за поклонение настоящият ни президент г-н Петър Стоянов, тогава кандидат-президент. Поднесе ни съболезнования, на всеки поотделно каза по няколко думи. Заобиколилите го журналисти веднага припомниха, че през май, когато посетил Ванга, тя му е предрекла, че ще е бъдещият президент на България и за кой ли път беше права.

Около 19:00 часа докараха тялото на Ванга, внесоха го в черквата и я положиха в средата върху някакъв огромен хладилен шкаф, подходящо прикрит с плат, защото жегата беше непоносима и тялото нямаше да може да се запази в такъв вид до погребението на следващия ден. Започна поклонението пред тленните останки. Ние се поклонихме и седнахме около ковчега. Човешката върволица от хора сякаш нямаше край. Имах чувството, че цяла България е тук. Дошли бяха журналисти от световни агенции – Ройтерс, Франс прес, ВВС – и директно предаваха на своите агенции всичко, което ставаше на Рупите. От тях съпричастен към мъката на българите ставаше и целият свят. Чуждестранните журналисти просто не знаеха как да опишат видяното, защото наистина е голяма рядкост да видиш повече от 15 000 искрено опечалени и страдащи хора, които съвсем съзнателно споделят, че със смъртта на Ванга си е отишла и частица от тях. В деня преди погребението, 13 август, вторник, на поклонение дойде тогавашният президент д-р Желю Желев, целият министерски кабинет, председателят на Народното събрание, главният прокурор на републиката, много депутати и чужди дипломати. Пътят към Рупите беше задръстен от луксозни коли. Полицията и бодигардовете на видните държавни мъже (и жени) веднага разчистиха пътя към черквата и хората бяха отдалечени от нея. Когато влязохме вътре, те се наредиха около ковчега и опелото започна. По специално монтираната радиоуредба гръмна траурна музика. Пред микрофона г-н Чолаков, кметът на Петрич и художникът Светлин Русев произнесоха траурна реч.

Гробът на Ванга

Гробът на Ванга

Така изпратихме Ванга!

От голямата мъка, от топлината, от всичко, което ставаше около погребението, много хора припадаха. Три медицински екипа непрекъснато сновяха по поляната и свестяваха неиздържалите. Журналистите и официалните лица се стягаха да си вървят. Лека-полека поляната опустяваше и напрежението стихваше. Ставаше някак по-спокойно и по-подходящо да притихнеш край гроба и вече от душа да се помолиш за душата на Ванга. Много хора останаха и направиха тъкмо това. Това бяха най-верните Вангини приятели. (25)

Споделете тази публикация


Етикети: , , , ,
View in: Mobile | Standard
EmailEmail
PrintPrint