„При Ванга“ – Любомир Левчев
Най-невероятното, най-удивителното нещо, което познавам, е Ванга. Повече от 20 години строго и безценно приятелство с нея са ме убедили в това. Тя не може да бъде дефинирана с нас. Тя е единствен свидетел на онова, което още не се е случило. А законите, с които ние си служим, не признават единствения свидетел. Тези, които наивно се опитват да ни я представят като светица, веднага се сблъскват с каноните на черквата. Изобщо няма такъв закон, който може да побере Ванга. Още по-жалки са учените, които се опитват да отричат нейната способност. Пред Ванга ние стоим точно както се стои пред истината.
Тя винаги е по-голяма от нас и ние никога не можем да я обхванем цялата.
Това, което най-много ме е зашеметявало, е простотата и обикновеността на физическия човек Ванга.
Влязохме в контакт по нейно желание. Още при първата ни среща аз й заявих, че никога няма да я питам нищо за себе си, но съм готов да чуя от нея всичко, дори най-страшното. И не съм нарушавал това правило. А тя ме е предизвестявала неведнъж за тези бъдещи опасности, които имат корен в мен. Спасявала е живота ми.
Непостижима е острата прямота и същевременно деликатността на нейните укори. Тук си спомням Паскал, който казваше, че истината винаги ни укорява. Ще спра с личните си спомени, преди да съм ги започнал, защото безкрайната ми благодарност може само да унижи идеята Ванга. Тя не се нуждае от моите свидетелства и аз ги казвам заради тези, които не я познават, които няма да се срещнат с нея, а ще я възприемат като мъглявина от мистични легенди.
Като дете си представях, че звездите са малки кръгли прозорчета, през които прозира светлината на нещо безкрайно красиво, блажено и отвъдно. После изучавах Кант-Лапласовата, Джинс-Джефрейсовата и други теории за Вселената. А ето че днес не мога да оприлича Ванга с нищо по-откровено от едно такова прозорче, през което до нас достига лъч от онази съдържаща всичко вечност, където минало, настояще и бъдеще са едно и също време.
Ванга е един глас. Но ние никога няма да разберем кой говори. До вчера гласът беше от отсамната страна. От днес той ще говори от другата страна на прозорчето. Но тогава кой ще чува? Ще можем ли някога да се извиним на този глас за страданията, които сме му причинявали. За неверието в него. За долната подозрителност. Или за това, че сме го разпитвали къде се укрива някакъв диверсант или къде са заровени парите на дядо ни, или с кого ни изневерява съпругът… А не сме го помолили да ни отвори очите за някоя истина, която ще ни направи по-достойни. За какви извънземни същества дрънкаме ние? За какви летящи чинии бълнуваме, след като не можем да възприемем Ванга другояче освен като врачка, пророчица, екстрасенс, чудо, феномен?
Познавам добри хора, които се страхуваха да отидат при Ванга. Но какво друго освен страх може да се нарече нашето дори най-добро отношение към нея? Аз обаче изпитвам по-голяма тъга и страх, като си помисля, че Ванга си отиде. Каква пустота ще настъпи на дъното на вулкана Кожух и на нашето собствено дъно! Тогава едни ще се успокоят, а други ще се хвърлят да я възпяват. Но да запазим поне една малка поука от нея: принудена непрестанно да изслушва болките и страданията, признака непрекъснато да казва истината в епохата на агресивни лъжи, обсадена от неверие, нахално любопитство и неблагодарност – Ванга никога не е била глас на отчаянието. Така че…
НЕ КАЗВАЙТЕ „СБОГОМ” НА ВАНГА!
Споделете тази публикация
Етикети: vanga, баба Ванга, България, ванга, гадател, левчев, любомир, предсказания, пророчица, статия, съвети, ясновидка
