Ванга - българската пророчица

Хиляди посетиха Рупите за Петковден

14 октомври 2013 г.

На 14 октомври отбелязахме църковния празник Света Петка – Петковден. Хиляди почетоха паметта на Ванга в построения от нея храм „Света Петка Българска“.

„Интересът към това свято място става все по-голям. При нас празникът е две в едно – хем Петковден, хем поклонниците могат да се помолят и да запалят свещ в църквата на леля Ванга, на гроба й. Те могат да видят и нейния паметник, който монтирахме за 100-годишнината от рождението на пророчицата“, заяви за „Стандарт“ управителят на манастирския комплекс Серафим Иванов.

В изложбената зала на комплекса бе представена и книгата на Димитър Томов „Ванга – земна и неземна“. Фондация „Ванга“ е издател на луксозното издание, в което са публикувани спомените на близки и приятели на пророчицата, описани от самите тях в 52 уникални и неподправени разказа.

„Всеки от тези 52 автори, които са имали допир с леля Ванга, са написали своите впечатления от контактите и разговорите с нея“, заяви в интервю за Дарик Иван Драмов, председател на фондация „Ванга“. Книгата съдържа и непубликувани досега нейни фотографии. Засега книжното тяло се разпространява единствено в комплекс „Ванга“ в местността „Рупите“.

Фондацията е създадена, за да се съхранят материалните и духовни блага, завещани от пророчицата, да се популяризират животът и делото й, да се запазят природните дадености в местността „Рупите“. Сред учредителите на фондацията са художници, юристи, писатели, сред които акад. Светлин Русев, проф. Тончо Жечев, Йордан Радичков, Невена Коканова, Нешка Робева, Иван Татарчев, Александър Арабаджиев.

Още много медии отразиха събитието:

bTV Новините – Хиляди се стекоха в местността Рупите за Петковден

БНТ – Почит към Св. Петка на Рупите

в. Стандарт - Звезда „Ванга“ грее в съзвездието Голяма мечка

Програмата беше:

11:00 часа – Тържествена литургия

12:00 часа – Представяне на книгата „Ванга – земна и неземна“, издател: Фондация „Ванга“

15:00 часа – Курбан за здраве

ПЕТКОВДЕН се свързва с края на лятото и есента и началото на зимата.

На този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за лятото работници – ратай, овчари и надничари. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни. С Петковден започват семейно-родовите чествания, около празничната трапеза се събира целия род. Тези чествания са посветени на митичния семеен покровител и на родовия светец, който пази и покровителства домакинството, имота и стоката. С Петковден започва обикновено есенната сеитба.

В християнската митология Света Петка се почита като закрилница на децата, покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В периода от Петковден до Димитровден народната традиция забранява на жените да кроят и шият дрехи за своите близки.

В деня на св. Петка на много места в България се прави т.нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове като най-големият се нарича на св. Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда се хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се общоселски събори, курбани и хората сядат на обща трапеза. Тържествата с песни и хора се наричат по места и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.

Гадаене за зимата се прави на Петковден: Ако на Петковден е студено, зимата ще е мека. Ако листата на дърветата окапят до Петковден, зимата ще е люта.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от Ванга.

Споделете тази публикация